История на заслон „Казана“
Заслон „Казана“ е построен от Българска академия на науките (БАН) през далечната 1957 г. като място за подслон на изследователите, работещи по наблюдението на най-южния микро-ледник в Европа – Снежника.
Изследванията се провеждат и до ден днешен от български и чуждестранни учени, а условията за престой в заслона са съвсем примитивни – два свързани нара, които могат да бъдат ползвани за пренощуване. За стопанисване е отдаден на някогашното туристическо дружество “Ел тепе”, но реално през годините, инициативи за подобряване на условията в заслона са организирани от доброволци. Заслонът е и ключова изходна точка към едно от най-трудните места за зимен алпинизъм в България – северната стена на връх Вихрен.
Той е удобно укритие за туристи при влошаване на метеорологичната обстановка и би могъл да бъде в огромна помощ на планинските спасители при евентуален инцидент в района.
Заслонът попада в териториалния обхват и е собственост на НП “Пирин”.